Източник
-
наре́дба -
1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка.
Запазена е старинната наредба в къщата на писателя.
-
2. (специално) Указание, нареждане за начина на извършване на нещо.
Наредба за вноса и износа на стоките.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наредба | наредби |
| членувана | наредбата | наредбите |