зако́н

1. Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отношения между гражданите в една страна.

Спазвам законите.
Издавам закони.

2. Сборник с нормативни актове.

3. Писани или неписани норми и правила на поведение и живот в група или общност.

Християнски закон.
Семейни закони.
Селски закони.

4. Връзка и зависимост между явленията в обективната действителност.

Природни закони.
Закони на физиката.
Обществени закони.
Закон за земното привличане.

Коренът кон означава нещо основно, също като руските думи исконно и конец.

Извън закона

Без граждански и политически права.

Закон Божи

Правила на християнската религия, изучавани като учебен предмет.

Драконови закони

Сурови закони.

единствено число множествено число
нечленувана закон закони
членувана закона законите
с пълен член законът —
бройна форма закона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-кон
  • форми мн. зако́ни, (два) закона
Източници