1.

кано́н

1. В християнската религия — установено от църковните отци правило.

Черковните канони не му позволяват да се жени.

2. Списък на свещените за християнската религия книги.

3. (преносно) Художествени похвати, задължителни за изкуствата в определен период.

4. (специално) В музиката — музикална форма, при която няколко гласа изпълняват последователно една и съща мелодия.

5. (преносно) Правило, установено като закон; догма.

Морални канони.
Каноните на модата.
Разрушавам канона.
Спазвам каноните.
единствено число множествено число
нечленувана канон канони
членувана канона каноните
с пълен член канонът —
бройна форма канона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ка-нон
  • форми мн. кано́ни, (два) кано́на
Източник

2.

кано́н

(специално) В типографията — вид едър печатарски шрифт.

единствено число множествено число
нечленувана канон канони
членувана канона каноните
с пълен член канонът —
бройна форма канона
  • съществително име, мъжки род
  • форми само ед.
Източник