обича́й

1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение.

Коледни обичаи.
Посрещнаха го с хляб и сол според обичая.

2. Навик, привичка.

Имам обичай да седя със скръстени ръце.

обычаи старобългарски обича́й

старобълг. обычаи от *оb-vуčаjь. Виж уча.

единствено число множествено число
нечленувана обичай обичаи
членувана обичая обичаите
с пълен член обичаят —
бройна форма обичая
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне оби-чай
  • форми обича́ят, обича́я, мн. обича́и, (два) обича́я
Източници