Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение.
Коледни обичаи.
Посрещнаха го с хляб и сол според обичая.
2. Навик, привичка.
Имам обичай да седя със скръстени ръце.
обычаи старобългарски обича́й
старобълг. обычаи от *оb-vуčаjь. Виж уча.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | обичай | обичаи |
| членувана | обичая | обичаите |
| с пълен член | обичаят | — |
| бройна форма | обичая |
|---|