пра́ктика

1. Приложение на теоретически познания.

Да обвържем теорията с практиката.

2. Натрупани умения и опит в определена професия или дейност.

Дългогодишна практика.
Съдебна практика.

3. Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка.

Държавна практика.

4. Работа по определен начин.

Частна практика.
практически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана практика практики
членувана практиката практиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне прак-ти-ка
  • форми мн. пра́ктики
Източник