рути́на

1. Опитност, обиграност.

Добих рутина.

2. Шаблон, консерватизъм, догматичност.

рутинен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана рутина рутини
членувана рутината рутините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ру-ти-на
  • форми и рутина ж., само ед.
Източник