реди́ца

1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица.

Войнишки редици.

2. Значителен брой от еднородни неща, събития, явления, следващи едно след друго; ред, поредица.

Редица случайности ме доведоха до истината.

3. (само множествено число) Състав.

Много нови хора попълниха редиците им.
единствено число множествено число
нечленувана редица редици
членувана редицата редиците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ре-ди-ца
  • форми мн. редици
Източник