табие́т

(разговорно) Характер, своеобразност, привичка.

Неговите табиети всеки ги знае.

от турски - обичай

единствено число множествено число
нечленувана табиет табиети
членувана табиета табиетите
с пълен член табиетът —
бройна форма табиета
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне та-би-ет
  • форми мн. табие́ти, (два) табие́та
Източници