го́рен

1. Който е горе, на по-високо място.

На горния етаж.

2. Който е на по-високо място в служебната йерархия.

Горна инстанция.

3. Който е по-горе.

В горния текст.

4. За дреха — връхен, върху другите дрехи.

Горно облекло.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана горен горна горно горни
членувана горния горната горното горните
с пълен член горният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне го-рен
  • форми го́рна, го́рно, мн. го́рни
Източник