осно́вен

1. Който служи за основа, за опора.

Основен камък.

2. Най-важен, най-значим, главен.

Основен проблем.
Основен доклад.

3. (специално) В химията — който проявява качества на основа.

4. (преносно) Който обхваща нещо из основи; цялостен, радикален.

Основен ремонт.

5. Който се отнася до задължителното образование (до 8 клас).

Основно образование.
Основен учител.
Основен закон

Конституция.

Основен цвят

Един от трите цвята — жълт, син и червен, при чието смесване се получават останалите.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана основен основна основно основни
членувана основния основната основното основните
с пълен член основният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ос-но-вен
  • форми осно́вна, осно́вно, мн. осно́вни
Източник