Източник
-
осно́вен -
1. Който служи за основа, за опора.
Основен камък.
-
2. Най-важен, най-значим, главен.
Основен проблем.
Основен доклад.
-
3. (специално) В химията — който проявява качества на основа.
-
4. (преносно) Който обхваща нещо из основи; цялостен, радикален.
Основен ремонт.
-
5. Който се отнася до задължителното образование (до 8 клас).
Основно образование.
Основен учител.
- най-важен
- първостепенен
- най-ранен
- най-стар
- първоначален
Основен закон
Конституция.
Основен цвят
Един от трите цвята — жълт, син и червен, при чието смесване се получават останалите.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | основен | основна | основно | основни |
| членувана | основния | основната | основното | основните |
| с пълен член | основният | — | — | — |