центра́лен

1. Който е разположен в центъра на нещо; средищен.

Централна улица.

2. Който е ръководен, главен.

Централно управление.
Централна гара.

3. Който е свързан с център или централа.

Централно парно отопление.
Централен нападател

Играч в някои колективни спортове, чиято задача е да отбелязва повече точки/голове.

централно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана централен централна централно централни
членувана централния централната централното централните
с пълен член централният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне цен-т-ра-лен
  • форми центра́лна, центра́лно, мн. центра́лни
Източник