Източник
-
центра́лен -
1. Който е разположен в центъра на нещо; средищен.
Централна улица.
-
2. Който е ръководен, главен.
Централно управление.
Централна гара.
-
3. Който е свързан с център или централа.
Централно парно отопление.
Централен нападател
Играч в някои колективни спортове, чиято задача е да отбелязва повече точки/голове.
централно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | централен | централна | централно | централни |
| членувана | централния | централната | централното | централните |
| с пълен член | централният | — | — | — |