сбо́рен

1. Който е уговорен за събиране на група.

Сборен пункт.
Сборен час.

2. Който е съставен от обединени в група или колектив членове от други групи.

Сборен отбор.
Сборна група в детска градина.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сборен сборна сборно сборни
членувана сборния сборната сборното сборните
с пълен член сборният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сбо-рен
  • форми сборна, сборно, мн. сборни
Източник