Източник
-
събира́телен -
1. Който е предназначен за събиране на нещо.
Събирателен пункт.
-
2. Който се отнася до много; обобщен.
Събирателен образ.
Събирателни съществителни имена
В граматиката — група съществителни имена, които обозначават съвкупност от еднородни предмети.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | събирателен | събирателна | събирателно | събирателни |
| членувана | събирателния | събирателната | събирателното | събирателните |
| с пълен член | събирателният | — | — | — |