-
сре́ден -
1. Който се намира в средата; средищен, централен.
От трите чанти вземи средната.
Средно разположение.
-
2. Който представлява величина, получена при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой.
Средна работна заплата.
-
3. (преносно) Който не се отличава с изключителност, с талант; обикновен, посредствен.
Средни възможности.
-
4. (като съществително име) среден. Най-ниската положителна оценка на учещ се, означавана цифрово с 3.
(грубо) Давам да се разбере, че нещо няма да стане, като често придружавам думите с неприличен жест.
Възраст между 40 и 60 години.
(разговорно) Не твърде добър.
(разговорно) Човек с не много големи възможности и положение в обществото.
Исторически период в развитието на човечеството между V и ХV век от н. е.
Числото, получено при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой.
Степен на образование между основното и висшето — IХ — ХI клас.
Училище, в което се получава средно образование.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | среден | средна | средно | средни |
| членувана | средния | средната | средното | средните |
| с пълен член | средният | — | — | — |