типи́чен

1. Който е присъщ на даден тип.

Типични черти.
Типичен характер.

2. Който притежава в най-чист вид белезите на даден тип.

Типичен властник.
Типичен провинциален град.
типичност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана типичен типична типично типични
членувана типичния типичната типичното типичните
с пълен член типичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ти-пи-чен
  • форми типи́чна, типи́чно, мн. типи́чни
Източник