хара́ктерен

1. Който е присъщ, който характеризира.

Характерна за него усмивка.
Характерно за епохата облекло.
Характерно държание.

2. Който има специфични черти, рязко отличаващи го особености.

Характерен глас.
характерно — наречие
характерност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана характерен характерна характерно характерни
членувана характерния характерната характерното характерните
с пълен член характерният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ха-рак-те-рен
  • форми и характе́рен, хара́ктерна и характе́рна, хара́ктерно и характе́рно, мн. хара́ктерни и характе́рни
Източник