Източник
-
хара́ктерен -
1. Който е присъщ, който характеризира.
Характерна за него усмивка.
Характерно за епохата облекло.
Характерно държание.
-
2. Който има специфични черти, рязко отличаващи го особености.
Характерен глас.
характерно
— наречие
характерност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | характерен | характерна | характерно | характерни |
| членувана | характерния | характерната | характерното | характерните |
| с пълен член | характерният | — | — | — |