изпъ́квам

1. За повърхност, част от тяло и други — издавам се повече от нормалното.

Дъното на тавата е изпъкнало.
Вените на краката ѝ са изпъкнали.

2. Откроявам се, отделям се ясно.

На фона на небето изпъкваха високи дървета.

3. Откроявам се, впечатлявам с външност, качества или действия.

Изпъквам с красотата си.
Изпъквам със способностите си.

4. (преносно) За въпрос, работа и други — откроявам се с важност, сложност и други.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпъквам изпъкваме
второ лице изпъкваш изпъквате
трето лице изпъква изпъкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъквах изпъквахме
второ лице изпъква изпъквахте
трето лице изпъква изпъкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъквах изпъквахме
второ лице изпъкваше изпъквахте
трето лице изпъкваше изпъкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпъквай изпъквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъквал изпъквала изпъквало изпъквали
членувана изпъквалия изпъквалата изпъквалото изпъквалите
с пълен член изпъквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъквал изпъквала изпъквало изпъквали
членувана изпъквалия изпъквалата изпъквалото изпъквалите
с пълен член изпъквалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъкващ изпъкваща изпъкващо изпъкващи
членувана изпъкващия изпъкващата изпъкващото изпъкващите
с пълен член изпъкващият — — —
Деепричастие
изпъквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-пък-вам
  • форми изпъ́кваш, несв. и изпъ́кна, св.
Източник