сла́вя

(кого, какво) Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-широката известност на някого или на нещо; възхвалявам, величая, превъзнасям.

Славя Бога.
Славя светите братя Кирил и Методий.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице славя славим
второ лице славиш славите
трето лице слави славят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице славих славихме
второ лице слави славихте
трето лице слави славиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице славех славехме
второ лице славеше славехте
трето лице славеше славеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
слави славете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана славил славила славило славили
членувана славилия славилата славилото славилите
с пълен член славилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана славел славела славело славели
членувана славелия славелата славелото славелите
с пълен член славелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана славещ славеща славещо славещи
членувана славещия славещата славещото славещите
с пълен член славещият — — —
Деепричастие
славейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сла-вя
  • форми славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.
Източник
славя се

Прославен съм, известен съм с нещо.

Той се слави с непреклонния си характер.
  • възвратен глагол