Източник
-
пролича́вам -
1. Започвам да лича.
Бременностт(а и пролича.
-
2. (безлично) Става явно.
Пролича, че не е подготвен.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | проличавам | проличаваме |
| второ лице | проличаваш | проличавате |
| трето лице | проличава | проличават |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | проличавах | проличавахме |
| второ лице | проличава | проличавахте |
| трето лице | проличава | проличаваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | проличавах | проличавахме |
| второ лице | проличаваше | проличавахте |
| трето лице | проличаваше | проличаваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| проличавай | проличавайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | проличавал | проличавала | проличавало | проличавали |
| членувана | проличавалия | проличавалата | проличавалото | проличавалите |
| с пълен член | проличавалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | проличавал | проличавала | проличавало | проличавали |
| членувана | проличавалия | проличавалата | проличавалото | проличавалите |
| с пълен член | проличавалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | проличаващ | проличаваща | проличаващо | проличаващи |
| членувана | проличаващия | проличаващата | проличаващото | проличаващите |
| с пълен член | проличаващият | — | — | — |
Деепричастие
| проличавайки |