хармони́чен

1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен.

Хармонична музика.
Хармонични тонове.

2. Който е разположен в хармония; симетричен, правилен, съразмерен.

Хармонични черти на лицето.
хармонично — наречие
хармоничност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хармоничен хармонична хармонично хармонични
членувана хармоничния хармоничната хармоничното хармоничните
с пълен член хармоничният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне хар-мо-ни-чен
  • форми хармони́чна, хармони́чно, мн. хармони́чни
Източник