Източник
-
хармони́чен -
1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен.
Хармонична музика.
Хармонични тонове.
-
2. Който е разположен в хармония; симетричен, правилен, съразмерен.
Хармонични черти на лицето.
хармонично
— наречие
хармоничност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | хармоничен | хармонична | хармонично | хармонични |
| членувана | хармоничния | хармоничната | хармоничното | хармоничните |
| с пълен член | хармоничният | — | — | — |