съзву́чен

Който образува съзвучие; хармоничен.

съзвучно — наречие
съзвучност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съзвучен съзвучна съзвучно съзвучни
членувана съзвучния съзвучната съзвучното съзвучните
с пълен член съзвучният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне съз-ву-чен
  • форми съзву́чна, съзву́чно, мн. съзву́чни
Източник