Източник
-
съзву́чен -
Който образува съзвучие; хармоничен.
съзвучно
— наречие
съзвучност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съзвучен | съзвучна | съзвучно | съзвучни |
| членувана | съзвучния | съзвучната | съзвучното | съзвучните |
| с пълен член | съзвучният | — | — | — |