зву́чен

1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък.

Звучен глас.
Звучно име.

2. Който издава чист и силен звук; звънък.

Звучна целувка.

3. (преносно) Който е изразителен, впечатляващ, експресивен.

Звучна псувня.
Звучна реч.
Звучна съгласна

Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.

звучност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звучен звучна звучно звучни
членувана звучния звучната звучното звучните
с пълен член звучният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне зву-чен
  • форми зву́чна, зву́чно, мн. зву́чни
Източник