Източник
-
зву́чен -
1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък.
Звучен глас.
Звучно име.
-
2. Който издава чист и силен звук; звънък.
Звучна целувка.
-
3. (преносно) Който е изразителен, впечатляващ, експресивен.
Звучна псувня.
Звучна реч.
Звучна съгласна
Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.
звучност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | звучен | звучна | звучно | звучни |
| членувана | звучния | звучната | звучното | звучните |
| с пълен член | звучният | — | — | — |