звънли́в

Който е ясен, сочен; звънък.

Звънлив глас.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънлив звънлива звънливо звънливи
членувана звънливия звънливата звънливото звънливите
с пълен член звънливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне звън-лив
  • форми звънли́ва, звънли́во, мн. звънли́ви
Източник