Източник
-
доверчи́в -
1. Който лесно се доверява.
Доверчиво дете.
-
2. Който е израз на склонност към доверие.
Доверчиви очи.
доверчивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | доверчив | доверчива | доверчиво | доверчиви |
| членувана | доверчивия | доверчивата | доверчивото | доверчивите |
| с пълен член | доверчивият | — | — | — |