доверчи́в

1. Който лесно се доверява.

Доверчиво дете.

2. Който е израз на склонност към доверие.

Доверчиви очи.
доверчивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана доверчив доверчива доверчиво доверчиви
членувана доверчивия доверчивата доверчивото доверчивите
с пълен член доверчивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне до-вер-чив
  • форми доверчи́ва, доверчи́во, мн. доверчи́ви
Източник