зеле́н

1. Който има цвят на свежа трева. Този цвят лежи между жълтия и синия цвят във видимия спектър. Такъв цвят притежават растителните клетки, съдържащи хлорофил.

Птичета зелени, сини, / всяко вкъщи си да бяга, / пъстрите си перушини / крийте от дъжда веднага!
В лунната стая Валери Петров

2. Който е обрасъл с раззеленени дървета, храсти, трева.

Малко по-назад, между скалите, царуваше тежка, влажна сянка и мъхът обличаше всичко с разкошен, зелен килим.
Червей под есенен вятър Любомир Николов

3. Който не е узрял.

Зелени круши.
Зелени домати.

4. (преносно) За човек — който е млад, неопитен.

Още е млад и зелен.

зеленъ старобългарски зеле́н

Старобълг. зеленъ. Сродни думи: лит. žalias, латв. zalš, староинд. др.-инд. hiranyam, авест. zаrаnуа- „злато“, по-далечни са старогр. χλωρός „зелен“, лат. helus, olus, род. п. -eris „зеленчук“ от ие. *g'helǝ-, *g'hlōw-.

Зелена улица

Разрешение, уреждане на нещо да се придвижва, да се осъществява.

Изпращам/изпратя за зелен хайвер

Измамвам някого, подвеждам.

Трай, коньо, за зелена трева!

Изразява се неверие, че нещо може да се случи с търпение или упоритост.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зелен зелена зелено зелени
членувана зеления зелената зеленото зелените
с пълен член зеленият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне зе-лен
  • форми зеле́на, зеле́но, мн. зеле́ни
Източници