-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
Читанка
-
зеле́н -
1. Който има цвят на свежа трева. Този цвят лежи между жълтия и синия цвят във видимия спектър. Такъв цвят притежават растителните клетки, съдържащи хлорофил.
Птичета зелени, сини, / всяко вкъщи си да бяга, / пъстрите си перушини / крийте от дъжда веднага!
В лунната стая Валери Петров -
2. Който е обрасъл с раззеленени дървета, храсти, трева.
Малко по-назад, между скалите, царуваше тежка, влажна сянка и мъхът обличаше всичко с разкошен, зелен килим.
Червей под есенен вятър Любомир Николов -
3. Който не е узрял.
Зелени круши.
Зелени домати.
-
4. (преносно) За човек — който е млад, неопитен.
Още е млад и зелен.
зеленъ старобългарски зеле́н
Старобълг. зеленъ. Сродни думи: лит. žalias, латв. zalš, староинд. др.-инд. hiranyam, авест. zаrаnуа- „злато“, по-далечни са старогр. χλωρός „зелен“, лат. helus, olus, род. п. -eris „зеленчук“ от ие. *g'helǝ-, *g'hlōw-.
Разрешение, уреждане на нещо да се придвижва, да се осъществява.
Измамвам някого, подвеждам.
Изразява се неверие, че нещо може да се случи с търпение или упоритост.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | зелен | зелена | зелено | зелени |
| членувана | зеления | зелената | зеленото | зелените |
| с пълен член | зеленият | — | — | — |