1.

съгла́сен

1. Който се съгласява.

Съгласна съм да ти помогна.

2. При който има съгласие; задружен.

Съгласен живот.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съгласен съгласна съгласно съгласни
членувана съгласния съгласната съгласното съгласните
с пълен член съгласният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне съг-ла-сен
  • форми съгла́сна, съгла́сно, мн. съгла́сни
Източник

2.

съгла́сен

За звуковете на речта — който съдържа шум, получен в резултат на учленителната дейност.

Сонорни съгласни звукове.
Звучни и беззвучни съгласни звукове.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съгласен съгласна съгласно съгласни
членувана съгласния съгласната съгласното съгласните
с пълен член съгласният — — —
  • прилагателно име
  • форми съгла́сна, съгла́сно, мн. съгла́сни
Източник