обра́тен

1. Който се отнася към противоположната страна.

На обратната страна на снимката се подписа.

2. Който води назад, в противоположната на първоначалното движение посока.

Когато стигна върха, се замисли за обратния път, който да избере.

3. (разговорно, пренебрежително) За човек — с опак характер; който обича да противоречи, да се противопоставя.

Ама че обратен човек, винаги е против.

4. (като съществително име, среден род) Съвършено несходен, противоречащ на друг.

Мисля обратното.

Oт глагола обръщам, от старобългарски "обратити" (обръщане). Повърхностно разчленяване: "обрат" + "-ен".

Обратната страна на медала

Лошата, отрицателната страна на нещо.

С обратна резба

(жаргонно) С хомосексуални наклонности.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обратен обратна обратно обратни
членувана обратния обратната обратното обратните
с пълен член обратният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне об-ра-тен
  • форми обра́тна, обра́тно, мн. обра́тни
Източници