изменчи́в

1. Който се променя.

Изменчива съдба.

2. Който е податлив на изменения; непостоянен.

Изменчив характер.
изменчивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изменчив изменчива изменчиво изменчиви
членувана изменчивия изменчивата изменчивото изменчивите
с пълен член изменчивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-мен-чив
  • форми изменчи́ва, изменчи́во, мн. изменчи́ви
Източник