Източник
-
изменчи́в -
1. Който се променя.
Изменчива съдба.
-
2. Който е податлив на изменения; непостоянен.
Изменчив характер.
изменчивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изменчив | изменчива | изменчиво | изменчиви |
| членувана | изменчивия | изменчивата | изменчивото | изменчивите |
| с пълен член | изменчивият | — | — | — |