-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ко́рен -
1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от нея.
Дълбоки корени.
Извадих цветята с корените.
Гъсти корени.
-
2. (разговорно) За градински растения — цялото растение.
Колко корена домати имаш в двора си?
Имам десетина корена ягоди.
-
3. Вътрешната, враснала в тялото част на зъб, на нокът, на косъм.
Зъбът има болен корен.
-
4. (преносно) Начало, основа, първопричина.
Корените на злото.
-
5. (преносно) Род, произход.
Коренът ми е от Северна България.
Имам добър корен.
-
6. (разговорно) Сухото и кухо стъбло на слънчогледа.
Слънчогледови корени.
-
7. (специално) В езикознанието — част от думата, без представките, наставките и окончанията, която носи значението.
-
8. (специално) В математиката — число, което, повдигнато на степен, дава друго число.
Кое число е квадратният корен на числото четири?
radix старобългарски ко́рен
ст.-бълг. корень radix (Зогр., Мар., Сав., Асем., Син. тр., Клоц., Супр., Слепч. ап.), коренъ (Слепч. ап., Добрейш., Ман.), диал. „дънер“, „стъбло на царевица“ (Олшанка, Бесарабия), ст.-бълг. корѧ „канела“ (Пс. Дим., Й.Екзарх), коренитьць „билкар“ (Струм. ап.) - сравни многобройните производни названия на растения. Праслав. *korenь, *korěnь (сръб. коријен) е сродна с *kъrjь (чеш. keř, пол. kierz „храст“, рус. корь „корен“) и се сравнява от една страна с лит. keras „ствол, пън“, kerėti „разраствам се, пускам клони“, латв. cers „стъбло, храст“, ст.-прус. kirno „храст“, лит. kirna „остър пън“, а от друга със старогр. πρέμνον „пън, коренище“, πρυμνός „най-долен“ (за долната част на камък, дърво), πρύμνη „кърма“, които не е задължително да са сродни помежду си, ако въобще имат ИЕ произход.
(разговорно) Задържам се дълго някъде, заселвам се.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | корен | корени |
| членувана | корена | корените |
| с пълен член | коренът | — |
| бройна форма | корена |
|---|