ко́рен

1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от нея.

Дълбоки корени.
Извадих цветята с корените.
Гъсти корени.

2. (разговорно) За градински растения — цялото растение.

Колко корена домати имаш в двора си?
Имам десетина корена ягоди.

3. Вътрешната, враснала в тялото част на зъб, на нокът, на косъм.

Зъбът има болен корен.

4. (преносно) Начало, основа, първопричина.

Корените на злото.

5. (преносно) Род, произход.

Коренът ми е от Северна България.
Имам добър корен.

6. (разговорно) Сухото и кухо стъбло на слънчогледа.

Слънчогледови корени.

7. (специално) В езикознанието — част от думата, без представките, наставките и окончанията, която носи значението.

8. (специално) В математиката — число, което, повдигнато на степен, дава друго число.

Кое число е квадратният корен на числото четири?

radix старобългарски ко́рен

ст.-бълг. корень radix (Зогр., Мар., Сав., Асем., Син. тр., Клоц., Супр., Слепч. ап.), коренъ (Слепч. ап., Добрейш., Ман.), диал. „дънер“, „стъбло на царевица“ (Олшанка, Бесарабия), ст.-бълг. корѧ „канела“ (Пс. Дим., Й.Екзарх), коренитьць „билкар“ (Струм. ап.) - сравни многобройните производни названия на растения. Праслав. *korenь, *korěnь (сръб. коријен) е сродна с *kъrjь (чеш. keř, пол. kierz „храст“, рус. корь „корен“) и се сравнява от една страна с лит. keras „ствол, пън“, kerėti „разраствам се, пускам клони“, латв. cers „стъбло, храст“, ст.-прус. kirno „храст“, лит. kirna „остър пън“, а от друга със старогр. πρέμνον „пън, коренище“, πρυμνός „най-долен“ (за долната част на камък, дърво), πρύμνη „кърма“, които не е задължително да са сродни помежду си, ако въобще имат ИЕ произход.

Пускам/пусна корен

(разговорно) Задържам се дълго някъде, заселвам се.

коренов — прилагателно име Коренова система.
единствено число множествено число
нечленувана корен корени
членувана корена корените
с пълен член коренът —
бройна форма корена
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-рен
  • форми мн. ко́рени, (два) ко́рена
Източници