вина́

1. Простъпка, провинение.

Имаш голяма вина.

2. Отговорност за станала щета.

Кой ще поеме вината за загубите?

3. Причина с лоши, неблагоприятни последици.

Разбрах, че цялата вина е в мене.

вина старобългарски вина́

старобълг. вина αἰτία, ἀφορμή (Клоц., Супр.). Праслав. vina, в никакъв случай не е заета от староперс. *vi-naθ- „грях“, обратно производна на староперс. vi-nāθayatiy „той разваля“, средноперс. wināhīdan „развалям“, които съответстват на староинд. vi-naśṭa- „развален, трупясал“, nāśa- „загуба“. Слав. *vina съответства на лит. vaina „грешка“, латв. vaina „вина“ (*uoih1-neh2), лит. vyti, veju „преследвам“ (ИЕ *uih1-n-), староинд. vеnа- „преследвач“, vеnati „той преследва“ (ИЕ*ueih1-n-). Лат. vindicare „отмъщавам“ едва ли може да се тълкува като „определям наказание“ , а по-скоро като *vim-dicare „показвам сила“

единствено число множествено число
нечленувана вина вини
членувана вината вините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ви-на
  • форми мн. вини́
Източници