Източник
-
гу́зен -
1. Който изпитва неудобство, срам, безпокойство поради това, че осъзнава своя простъпка, вина.
Изглеждаш ми нещо гузен.
-
2. Който изразява това неудобство.
Гузен поглед.
гузно
— наречие
Мълчи гузно.
гузност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | гузен | гузна | гузно | гузни |
| членувана | гузния | гузната | гузното | гузните |
| с пълен член | гузният | — | — | — |