гу́зен

1. Който изпитва неудобство, срам, безпокойство поради това, че осъзнава своя простъпка, вина.

Изглеждаш ми нещо гузен.

2. Който изразява това неудобство.

Гузен поглед.
гузно — наречие Мълчи гузно.
гузност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гузен гузна гузно гузни
членувана гузния гузната гузното гузните
с пълен член гузният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне гу-зен
  • форми гу́зна, гу́зно, мн. гу́зни
Източник