Източник
-
страхли́в -
1. Който проявява страх; боязлив, плах.
Страхливо дете.
-
2. Който е проява на страх.
Страхлив поглед.
страхливо
— наречие
страхливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | страхлив | страхлива | страхливо | страхливи |
| членувана | страхливия | страхливата | страхливото | страхливите |
| с пълен член | страхливият | — | — | — |