Източник
-
налу́дничав -
1. Който не е съвсем луд; смахнат, странен.
Налудничав човек.
-
2. (преносно) Твърде смел, оригинален, неочакван, странен.
Налудничави идеи.
налудничавост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | налудничав | налудничава | налудничаво | налудничави |
| членувана | налудничавия | налудничавата | налудничавото | налудничавите |
| с пълен член | налудничавият | — | — | — |