Източник
-
безсми́слен -
1. Който е лишен от смисъл.
Безсмислен поглед.
-
2. Който няма основание; напразен.
Безсмислена жертва.
безсмислено
— наречие
Вече е безсмислено да тръгвам.
безсмисленост
— съществително име
безсмислие
— съществително име
Той осъзна цялото безсмислие на постъпката си.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безсмислен | безсмислена | безсмислено | безсмислени |
| членувана | безсмисления | безсмислената | безсмисленото | безсмислените |
| с пълен член | безсмисленият | — | — | — |