сирома́х

разговорно

1. Беден човек.

2. (преносно) Човек, който предизвиква съчувствие, състрадание, съжаление; клетник.

Сиромах Иванчо, остана сам и няма кой да му помогне!

сиромахъ старобългарски сирома́х

старобълг. сиромахъ (ХІV в.). Сравни чуваш. çарамас „съблечен, гол-голеничък“, çара „гол“, съответстващи на монг. чармай „гол“. Началното s е възникнало под влияние на „сирак“, а окончанието е обобщено по аналогия с „монах“ и др.

Сиромашко лято

(разговорно) Топлите есенни дни след приключване на полската работа.

сиромашки — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана сиромах сиромаси
членувана сиромаха сиромасите
с пълен член сиромахът —
бройна форма сиромаха
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне си-ро-мах
  • форми мн. сиромаси
Източници