изя́щен

1. Който е тънък, фин, съразмерен, изискан.

Изящна девойка.
Изящни ръце.
Изящна статуетка.

2. За движения, поведение — който е отмерен, деликатен, изискан.

3. За стил, реч — който е точен, изчистен.

замка от рус. изящный < старобълг. изѧштьнъ ~ чеш. vzácný „рядък, скъп“ < *jьz-entj-ьnъ „избран“, калка на лат. ēlegans „избран“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изящен изящна изящно изящни
членувана изящния изящната изящното изящните
с пълен член изящният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне изя-щен
  • форми изя́щна, изя́щно, мн. изя́щни
Източници