Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Който е тънък, фин, съразмерен, изискан.
Изящна девойка.
Изящни ръце.
Изящна статуетка.
2. За движения, поведение — който е отмерен, деликатен, изискан.
3. За стил, реч — който е точен, изчистен.
замка от рус. изящный < старобълг. изѧштьнъ ~ чеш. vzácný „рядък, скъп“ < *jьz-entj-ьnъ „избран“, калка на лат. ēlegans „избран“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изящен | изящна | изящно | изящни |
| членувана | изящния | изящната | изящното | изящните |
| с пълен член | изящният | — | — | — |