Източник
-
обичли́в -
Който предизвиква обич.
Обичливо дете.
обичливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | обичлив | обичлива | обичливо | обичливи |
| членувана | обичливия | обичливата | обичливото | обичливите |
| с пълен член | обичливият | — | — | — |