о́бичен

(разговорно) Който има качество да бъде обичан.

Обична сестра.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обичен обична обично обични
членувана обичния обичната обичното обичните
с пълен член обичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне оби-чен
  • форми о́бична, о́бично, мн. о́бични
Източник