обая́телен

Изпълнен с обаяние; очарователен.

Обаятелен образ.
обаятелност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обаятелен обаятелна обаятелно обаятелни
членувана обаятелния обаятелната обаятелното обаятелните
с пълен член обаятелният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне оба-я-те-лен
  • форми обая́телна, обая́телно, мн. обая́телни
Източник