Източник
-
обая́телен -
Изпълнен с обаяние; очарователен.
Обаятелен образ.
обаятелност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | обаятелен | обаятелна | обаятелно | обаятелни |
| членувана | обаятелния | обаятелната | обаятелното | обаятелните |
| с пълен член | обаятелният | — | — | — |