Източник
-
съвре́менен -
1. Който се отнася към сегашното време; сегашен.
Съвременно кино.
Съвременен български език.
-
2. Който е от една и съща епоха, от едно и също време с друг.
Повечето съвременни на Вазов писатели се учат от него.
-
3. Който е съобразен с идеите и разбиранията на епохата си, не изостава от времето си; модерен.
Съвременни технологии.
Съвременен човек.
- модерен
- в крак с времето
съвременно
— наречие
Разсъждава съвременно.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съвременен | съвременна | съвременно | съвременни |
| членувана | съвременния | съвременната | съвременното | съвременните |
| с пълен член | съвременният | — | — | — |