съвре́менен

1. Който се отнася към сегашното време; сегашен.

Съвременно кино.
Съвременен български език.

2. Който е от една и съща епоха, от едно и също време с друг.

Повечето съвременни на Вазов писатели се учат от него.

3. Който е съобразен с идеите и разбиранията на епохата си, не изостава от времето си; модерен.

Съвременни технологии.
Съвременен човек.
съвременно — наречие Разсъждава съвременно.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвременен съвременна съвременно съвременни
членувана съвременния съвременната съвременното съвременните
с пълен член съвременният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне съв-ре-ме-нен
  • форми съвре́менна, съвре́менно, мн. съвре́менни
Източник