Източник
-
напре́дничав -
1. Който има усет за новото, стреми се към него.
Напредничав човек.
-
2. Който е напреднал в развитието си, по-развит е в някакво отношение от останалите.
напредничавост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | напредничав | напредничава | напредничаво | напредничави |
| членувана | напредничавия | напредничавата | напредничавото | напредничавите |
| с пълен член | напредничавият | — | — | — |