напре́дничав

1. Който има усет за новото, стреми се към него.

Напредничав човек.

2. Който е напреднал в развитието си, по-развит е в някакво отношение от останалите.

напредничавост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напредничав напредничава напредничаво напредничави
членувана напредничавия напредничавата напредничавото напредничавите
с пълен член напредничавият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нап-ред-ни-чав
  • форми напре́дничава, напре́дничаво, мн. напре́дничави
Източник