щастли́в

1. Който изпитва щастие.

Щастлив човек.

2. Който е благополучен, радостен, успешен.

Щастлив момент.
Щастлив брак.
Щастливо време.

3. Който съдържа и/или изразява щастие.

Щастлив поглед.
Щастлива усмивка.
Роден под щастлива звезда

Роден с късмет.

щастливо — наречие Засмя се щастливо.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щастлив щастлива щастливо щастливи
членувана щастливия щастливата щастливото щастливите
с пълен член щастливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне щас-т-лив
  • форми щастли́ва, щастли́во, мн. щастли́ви
Източник