Източник
-
щастли́в -
1. Който изпитва щастие.
Щастлив човек.
-
2. Който е благополучен, радостен, успешен.
Щастлив момент.
Щастлив брак.
Щастливо време.
-
3. Който съдържа и/или изразява щастие.
Щастлив поглед.
Щастлива усмивка.
Роден под щастлива звезда
Роден с късмет.
щастливо
— наречие
Засмя се щастливо.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | щастлив | щастлива | щастливо | щастливи |
| членувана | щастливия | щастливата | щастливото | щастливите |
| с пълен член | щастливият | — | — | — |