Източник
-
дово́лен -
1. Който е удовлетворен или е изпълнен със задоволство от нещо.
Доволен човек.
Доволен ръководител.
-
2. Който е израз, проява на задоволство.
Доволен поклон.
Доволна усмивка.
доволство
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | доволен | доволна | доволно | доволни |
| членувана | доволния | доволната | доволното | доволните |
| с пълен член | доволният | — | — | — |