възхите́н

Който изпитва или изразява възхищение.

Възхитен съм от него.
С възхитени очи.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възхитен възхитена възхитено възхитени
членувана възхитения възхитената възхитеното възхитените
с пълен член възхитеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне въз-хи-тен
  • форми възхите́на, възхите́но, мн. възхите́ни
Източник