Източник
-
възто́ржен -
Който лесно се възторгва, който е изпълнен с възторг.
Възторжена публика.
- в екстаз
- будещ възторг
възторжено
— наречие
Обяснява възторжено.
възторженост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | възторжен | възторжена | възторжено | възторжени |
| членувана | възторжения | възторжената | възторженото | възторжените |
| с пълен член | възторженият | — | — | — |