съсредоточе́н

1. Който е насочен към определено място.

Съсредоточена стрелба.

2. Който е вглъбен, замислен, сериозен.

Съсредоточен поглед.
съсредоточено — наречие
съсредоточеност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсредоточен съсредоточена съсредоточено съсредоточени
членувана съсредоточения съсредоточената съсредоточеното съсредоточените
с пълен член съсредоточеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне със-ре-до-то-чен
  • форми съсредоточе́на, съсредоточе́но, мн. съсредоточе́ни
Източник