Източник
-
съсредоточе́н -
1. Който е насочен към определено място.
Съсредоточена стрелба.
-
2. Който е вглъбен, замислен, сериозен.
Съсредоточен поглед.
съсредоточено
— наречие
съсредоточеност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съсредоточен | съсредоточена | съсредоточено | съсредоточени |
| членувана | съсредоточения | съсредоточената | съсредоточеното | съсредоточените |
| с пълен член | съсредоточеният | — | — | — |