отпра́вен

Изходен; от който се отправям нанякъде.

Отправен пункт.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отправен отправна отправно отправни
членувана отправния отправната отправното отправните
с пълен член отправният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне от-п-ра-вен
  • форми отпра́вна, отпра́вно, мн. отпра́вни
Източник