и́зходен

1. Който служи за изход, за излизане.

Изходен път.
Изходна виза.

2. Който е начало за някакво действие, който е отправна точка.

Изходна поза за скачане.
Изходен момент на изследването.

3. Който е в началото на развитие или производство.

Изходни клетки.
Изходна суровина.

4. Който е ръководно начало в действията на човек.

Изходен принцип.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изходен изходна изходно изходни
членувана изходния изходната изходното изходните
с пълен член изходният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-хо-ден
  • форми и́зходна, и́зходно, мн. и́зходни
Източник