Източник
-
съзерца́телен -
1. Който е склонен към съзерцание.
Съзерцателна натура.
-
2. Който е изпълнен със съзерцание.
Съзерцателен поглед.
съзерцателно
— наречие
съзерцателност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съзерцателен | съзерцателна | съзерцателно | съзерцателни |
| членувана | съзерцателния | съзерцателната | съзерцателното | съзерцателните |
| с пълен член | съзерцателният | — | — | — |