съзерца́телен

1. Който е склонен към съзерцание.

Съзерцателна натура.

2. Който е изпълнен със съзерцание.

Съзерцателен поглед.
съзерцателно — наречие
съзерцателност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съзерцателен съзерцателна съзерцателно съзерцателни
членувана съзерцателния съзерцателната съзерцателното съзерцателните
с пълен член съзерцателният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне съ-зер-ца-те-лен
  • форми съзерца́телна, съзерца́телно, мн. съзерца́телни
Източник