Източник
-
у́чен -
1. Който е преминат, изучаван (обикновено в училище).
Този урок е вече учен.
-
2. (разговорно) Който е учил много, има високо образование.
Той е учен и знае много.
Народът уважава учените хора.
-
3. (като съществително име, мъжки род, множествено число) Лице, което се занимава с научноизследователска дейност.
Учен от голям ранг.
На конференцията се представиха учени от много страни.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | учен | учена | учено | учени |
| членувана | учения | учената | ученото | учените |
| с пълен член | ученият | — | — | — |